Jun 14, 2011, 8:28 PM

Колаж 

  Poetry » Other
644 0 23



КОЛАЖ

 

не ти запалих свещ

не ми остана време

и времето превърна се в мираж

статично в динамичния колаж

 

от птица – клюн

от къща – ключ

от почвата – калта,

живеехме в луксозна къща

завивах си съня почти сама

и скитах докато душата ми прегракне

 

съвсем се вдетини лепилото накрая

залепваше усмивките вместо плесници

и не държеше миговете два по два

все губеше ги в тихите водици

 

веднъж реката побесня

крещеше че животът няма корен

и пенеше се сякаш на деня

че вечно здравият преструва се на болен

 

тогава времето се разпиля

отиде да си търси огненото слово

и срути се това и онова

а пръчката не цъфна

шибна кончето отново

 

преглъщахме се вместо хляб

солена беше всяка люспа обич

съзнаваше ли Отче че човек е сляп

когато язди а не ще с нозете си да ходи

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??