линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
14.06.2011 г., 20:28 ч.

Колаж 

  Поезия » Друга
638 0 23



КОЛАЖ

 

не ти запалих свещ

не ми остана време

и времето превърна се в мираж

статично в динамичния колаж

 

от птица – клюн

от къща – ключ

от почвата – калта,

живеехме в луксозна къща

завивах си съня почти сама

и скитах докато душата ми прегракне

 

съвсем се вдетини лепилото накрая

залепваше усмивките вместо плесници

и не държеше миговете два по два

все губеше ги в тихите водици

 

веднъж реката побесня

крещеше че животът няма корен

и пенеше се сякаш на деня

че вечно здравият преструва се на болен

 

тогава времето се разпиля

отиде да си търси огненото слово

и срути се това и онова

а пръчката не цъфна

шибна кончето отново

 

преглъщахме се вместо хляб

солена беше всяка люспа обич

съзнаваше ли Отче че човек е сляп

когато язди а не ще с нозете си да ходи

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??