Зимата разстила свойта бяла пелена.
В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!
Далече си. От мене си далеч сега.
На вместо тебе тишината ме прегръща.
Снегът се сипе сякаш хиляди звезди.
В съзнанието ми един въпрос се мярва.
Празнуват ли онези, дето са сами?
И аз присядам тихо до елхата.
Ухание на боров клон.
Светлини от огън позагаснал вече.
Коледа е! Но без теб.
За мен е просто една обикновена вечер. ...