Зимата разстила свойта бяла пелена.

В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!

Далече си. От мене си далеч сега.

На вместо тебе тишината ме прегръща.

Снегът се сипе сякаш хиляди звезди.

В съзнанието ми един въпрос се мярва.

Празнуват ли онези, дето са сами?

И аз присядам тихо до елхата.

Ухание на боров клон.

Светлини от огън позагаснал вече.

Коледа е! Но без теб.

За мен е просто една обикновена вечер.

Автор: Полина Велчова