тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Dec 26, 2010, 9:11 PM

Коледата е надежда 

  Poetry » Phylosophy
577 0 9

След всяка година следите ти откривам,

извисяваш се с добронравие жадувано.

Насищаш всяка моя клетка неспирно

и сърцето ми с добрини се събужда.

 

Закриляш ме с дълбините на чувствата си,

порой благодатен си за моите рани.

Подхранваш желанията ми човечни

и ставам след теб храм навеки отворен.

 

Притичваш се, когато съм бездиханна,

и с балсам съмненията ми разсейваш.

Обвиваш ме с волния вятър нереален

и с топлината си огън в мене стъкваш.

 

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??