тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
26.12.2010 г., 21:11 ч.

Коледата е надежда 

  Поезия » Философска
578 0 9

След всяка година следите ти откривам,

извисяваш се с добронравие жадувано.

Насищаш всяка моя клетка неспирно

и сърцето ми с добрини се събужда.

 

Закриляш ме с дълбините на чувствата си,

порой благодатен си за моите рани.

Подхранваш желанията ми човечни

и ставам след теб храм навеки отворен.

 

Притичваш се, когато съм бездиханна,

и с балсам съмненията ми разсейваш.

Обвиваш ме с волния вятър нереален

и с топлината си огън в мене стъкваш.

 

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??