колело
Всичко се повтаря както в миналите дни.
Времето назад се връща, а заедно с него и мойте сълзи.
Спомените крещят безгласно и не ме оставят да спя.
А аз лежа в леглото будна и се задушавам от самота.
Те са демони за мен и ровичкат в моята душа.
Претърсват я и остават след себе си нечовешка празнота.
Как да живея като сънувам кошмар след кошмар?
Нима бих могла да оцелея в този АД?
Ръцете ми вече се измориха, вярващо да се молят на теб.
Устните ти вече до болка прогориха моето сърце.
Душата ти отдавна царува и властва над моята душа.
А моята се срамува от тази лесна загуба.
Какво мога да направя, щом спомените се връщат към мен?
Как бих могла да забравя, след като ме измъчват ден след ден!
© Ванина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря
-
Поздрави, Ванина!
-
според мен, никога не пиши ад с главна буква за да не си го и помисляш, той и житейските кошмари трябва да са по-малки от теб дори и в подсъзнанието ти, не им се предавай ,така както сполучливо си се предала на поезията! 6=
-
Излей чувствата и по-скоро напиши нещо за новата си любов! Искрено ти я пожелавам...
-
благодаря за коментара.ще се опитам...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
