Love (Ванина)
454 5833
8.09.2006 г., 0:38 ч.

колело 

  Поезия
588 0 5

Всичко се повтаря както в миналите дни.
Времето назад се връща, а заедно с него и мойте сълзи.
Спомените крещят безгласно и не ме оставят да спя.
А аз лежа в леглото будна и се задушавам от самота.
Те са демони за мен и ровичкат в моята душа.
Претърсват я и остават след себе си нечовешка празнота.
Как да живея като сънувам кошмар след кошмар?
Нима бих могла да оцелея в този АД?
Ръцете ми вече се измориха, вярващо да се молят на теб.
Устните ти вече до болка прогориха моето сърце.
Душата ти отдавна царува и властва над моята душа.
А моята се срамува от тази лесна загуба.
Какво мога да направя, щом спомените се връщат към мен?
Как бих могла да забравя, след като ме измъчват ден след ден!

© Ванина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря
  • Поздрави, Ванина!
  • според мен, никога не пиши ад с главна буква за да не си го и помисляш, той и житейските кошмари трябва да са по-малки от теб дори и в подсъзнанието ти, не им се предавай ,така както сполучливо си се предала на поезията! 6=
  • Излей чувствата и по-скоро напиши нещо за новата си любов! Искрено ти я пожелавам...
  • благодаря за коментара.ще се опитам...
Предложения
: ??:??