Jan 24, 2015, 7:52 AM

Колко бързо да живея, за да мога да те видя отново 

  Poetry » White poetry
520 0 0

И влаковете останаха единствената връзка до сърцето ти. 
винаги закъсняваща
винаги миришеща на лошо и стара, счупена
релсите ù бяха криви
от тази връзка зимата ръцете ти са винаги сини
краката ти студени
ти оставаш гладен и заседнал между две села
броиш минутите, секундите
от седем часа са остани пет
и сутринта когато пристигна
ти недоспал, премръзнал като мен ме взимаш 
с роза в ръка и топлина в другата
топлина която седмици ми е липсвала
а сега когато съм пътувала толкова време
е просто животоспасяваща
но това е единствената връзка към теб
и не искам да я прекъсвам никога. 

© Люба-Мария Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??