И влаковете останаха единствената връзка до сърцето ти.
винаги закъсняваща
винаги миришеща на лошо и стара, счупена
релсите ù бяха криви
от тази връзка зимата ръцете ти са винаги сини
краката ти студени
ти оставаш гладен и заседнал между две села
броиш минутите, секундите
от седем часа са остани пет
и сутринта когато пристигна
ти недоспал, премръзнал като мен ме взимаш
с роза в ръка и топлина в другата ...