24 ene 2015, 7:52

Колко бързо да живея, за да мога да те видя отново 

  Poesía » Versos blancos
542 0 0
И влаковете останаха единствената връзка до сърцето ти.
винаги закъсняваща
винаги миришеща на лошо и стара, счупена
релсите ù бяха криви
от тази връзка зимата ръцете ти са винаги сини
краката ти студени
ти оставаш гладен и заседнал между две села
броиш минутите, секундите
от седем часа са остани пет
и сутринта когато пристигна
ти недоспал, премръзнал като мен ме взимаш
с роза в ръка и топлина в другата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба-Мария Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??