Колко е тъжно да спреш да обичаш,
да разбереш, че всичко е отминало...
По навик още слънце да наричаш
това, което вече е изстинало.
И сякаш всички пътища са минати
и всички думи вече са изречени.
Но има толкова желания несбъднати
и толкова мечти обречени...
Още търсиш отговор на нещо,
а вече няма никакви въпроси.
И вече не можеш да прегърнеш горещо
човека, който любовта ти проси. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up