Колко е тъжно да спреш да обичаш,
да разбереш, че всичко е отминало...
По навик още слънце да наричаш
това, което вече е изстинало.
И сякаш всички пътища са минати
и всички думи вече са изречени.
Но има толкова желания несбъднати
и толкова мечти обречени...
Още търсиш отговор на нещо,
а вече няма никакви въпроси.
И вече не можеш да прегърнеш горещо
човека, който любовта ти проси. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация