Колко тъжно само, избра нея пред мен,
колко е мрачно само, за мен няма ден.
Как нежно ме гледаше в очите,
как искам мечти да имам... но те са убити.
Защо тя, а не аз съм с теб сега?
Защо не мен, а нея целуваш в нощта?
Дали ме обичаше истински ти,
дали устата ти ми шепнеше само лъжи.
Не те упреквам, че нея пред мен избра,
не те и упреквам, че всичко това било е игра.
Може би имал си чувства към мен...
Не толкова силни, но е имало ден, ...