Колко тъжно само, избра нея пред мен,
колко е мрачно само, за мен няма ден.
Как нежно ме гледаше в очите,
как искам мечти да имам... но те са убити.
Защо тя, а не аз съм с теб сега?
Защо не мен, а нея целуваш в нощта?
Дали ме обичаше истински ти,
дали устата ти ми шепнеше само лъжи.
Не те упреквам, че нея пред мен избра,
не те и упреквам, че всичко това било е игра.
Може би имал си чувства към мен...
Не толкова силни, но е имало ден,
в който си мислил за мен...
Може би играел си с чувствата ми,
смеел си се когато аз се радвам, подигравал си се.
А може би просто беше задължен да избереш нея.
Знаел си, че не спирам за теб да копнея.
Знаел си, че ти си всичко за мен на този свят,
че те обичам, че няма друг на тази земя.
Но... но защо говоря?
Нали сега си с нея...
а аз продължавам да копнея,
но... но защо копнея?
аз дори не трябва да живея!