В този увеселителен парк стоим аз и ти,
в престорен свят, където има само лъжи.
Опитвам се с усмивка да ти вдъхна кураж,
но в твоите очи истината е само мираж.
В погледа ти към виенското колело откривам копнеж,
скрити надежди, неизказани мечти, не можеш да скриеш.
Виждам и отказ - да приемеш, че трябва вече да пораснеш
и с детинските си прояви тотално да спреш.
Коя съм аз, че да те съдя? Нима съм по-добра?
Нима възрастно постъпих, оставяйки те сама?
Нима там бях сълзите ти да бърша, дори незнаейки за тях?
Оставих те със себе си в борба, подлост за теб, за мене грях. ...