В този увеселителен парк стоим аз и ти,

в престорен свят, където има само лъжи.

Опитвам се с усмивка да ти вдъхна кураж,

но в твоите очи истината е само мираж.

В погледа ти към виенското колело откривам копнеж,

скрити надежди, неизказани мечти, не можеш да скриеш.

Виждам и отказ - да приемеш, че трябва вече да пораснеш

и с детинските си прояви тотално да спреш.

Коя съм аз, че да те съдя? Нима съм по-добра?

Нима възрастно постъпих, оставяйки те сама?

Нима там бях сълзите ти да бърша, дори незнаейки за тях?

Оставих те със себе си в борба, подлост за теб, за мене грях.

Прощавай за всичко, което пропуснах,

че без да искам вяра в теб загубих.

Сега пред теб обещавам, че истини само ще казвам

и вместо дежурното "ти" ще има "колкото ти, толкова и аз".