КОН
Ще прибягаш ти по ливада от мъниста,
осветен от ярка светлина,
като буен огън,
възпламенен от златните листа.
Изящен, с грива, изплетена от звездни нишки,
тяло оцветено от хармония,
тишина - изцяло в бяло,
изтъкано от красотата на деня.
Озарен от духа ми, ще се приближиш
да проникна в храма ти през твоите очи,
невинни водопади - каменни сълзи. ...