КОН

             Ще прибягаш ти по ливада от мъниста,

                       осветен от ярка светлина,
                              като буен огън,

                възпламенен от златните листа.

     Изящен, с грива, изплетена от звездни нишки,

                 тяло оцветено от хармония,

                        тишина - изцяло в бяло,

                 изтъкано от красотата на деня.

         Озарен от духа ми, ще се приближиш

       да проникна в храма ти през твоите очи,

             невинни водопади - каменни сълзи.

   Ще ме гледаш с интерес, сърцето ти ще трепне,

        огънят ти ще ме гали, да усетя близоста ти -

                приятелство от плодове небрани.