Когато се почувствам нежелана,
когато се почувствам необичана,
готова съм на първото пиано
да запрепускам с пръсти по клавишите.
Усмихваш се? Да, знам, че не умея
да свиря на пиано, но послушай:
не пеят ли дърветата в зелено;
не свири ли пианото въздушно?
Обаче най-фалшиви нотки вземам,
когато избера си напосоки
да ми приглася някой като мене,
загледан тъжно в следдъждовни локви. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Публикувано в:
Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с.230