Как волно тичат те подгонени от вятъра,
развели буйни гриви, не сещащи умора
и това лъжовно чувство за свобода ги кара
да препускат отново и отново…
Летете, коне, летете, тъй волни и недостижими!
Вие мислите ми и чувствата ми понесете
там някъде при моят единствен,
недостижим любим.
И нека да почувства той, и нека знае,
за това чувство, което спотайвам в сърцето…
Летете, коне, летете, че тежък е хомота,
че тежко е бремето, което носим в живота… ...