Maryroj (МД)
241 718
3.11.2018 г., 12:08 ч.

Коне 

  Поезия
320 0 2

Как волно тичат те подгонени от вятъра,

развели буйни гриви, не сещащи умора

и това лъжовно чувство за свобода ги кара

да препускат отново и отново…

 Летете, коне, летете, тъй волни и недостижими!

Вие  мислите ми и чувствата ми понесете

там някъде при моят единствен,

                                    недостижим любим.

И нека да почувства той, и нека знае,

за това чувство, което спотайвам в сърцето…

Летете, коне, летете, че тежък е хомота,

че тежко е бремето, което носим в живота…

 Как волно тичат те подгонени от вятъра…

 

02-10-2018 год.    

© МД Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Мъдро и ми звучи малко като мантра. Поздрави,Мариелка!
Предложения
: ??:??