Jun 16, 2015, 10:54 PM

Конгломерати 

  Poetry
358 0 0

 

 

     Всеки по своя път ...

     "Здрасти",

     понякога и "Как си?"

     (от куртоазия)

     и "Довиждане",

     а вътре празно...

     ... нищо...

     Страшно е!

     Поединично

     се втвърдяваме

     в статуи белокаменни

     и си вярваме,

     че от злато сме

     направени,

     а то - варовик 

     от свлачищата кални...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??