16 jun 2015, 22:54

Конгломерати 

  Poesía
369 0 0

 

 

     Всеки по своя път ...

     "Здрасти",

     понякога и "Как си?"

     (от куртоазия)

     и "Довиждане",

     а вътре празно...

     ... нищо...

     Страшно е!

     Поединично

     се втвърдяваме

     в статуи белокаменни

     и си вярваме,

     че от злато сме

     направени,

     а то - варовик 

     от свлачищата кални...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??