Живяхме във времена вечни,

в години славни и сезони тъй далечни,

там, по драконовите земи,

където всеки е свободен и щастие цари.

От седемте морета оградени,

седем планини спят по зелените полени,

седем епохи на разцвет и слава,

седем епохи на мир и вечна наслада.

В земи далечни живи бяхме,

безброй пътеки с очите си видяхме,

там, по древните земи,

където песен чудна в ушите ни звъни.

От златни брегове приютени,

сред високи планини и гори зелени,

епохи на тишина, песни и любов,

в които човекът на всичко бе готов.

Гори там огън сред полята,

дори в зората на мрака и тъмата,

там, по чудните земи,

където опасност всички ни грози.

В цветове красиви пременени,

от светли легиони ний сме защитени,

в епохи на светлина велика

настъпваше страхът и нощта разнолика.

Обърнали очи към хоризонта далечен,

брулеше косите ни вятърът вечен,

там, по златните земи,

където вихър от древността се изви.

От последните лъчи огрени,

гледащи ни с очите си, мили и засмени,

от епохи на война, мир и слава

забушува смърт и клетвена забрава.

Тогаз дойдоха облаците черни,

долетели от мрачните подземни дебри,

там, по светлите земи,

акостираха силите тъмни и зли.

От Седемте тук сме ний свалени

и в огън и лед като стомана сме калени,

където с верните другари ще покажем,

заедно с Конниците демоните ще накажем.