Feb 14, 2015, 10:39 PM  

Контрасти 

  Poetry
963 0 25
Те са там и си милват ръцете под масата.
Той отсреща поредния вестник чете.
На небето прибират в очите окраската,
а зад вестника тихо тъгата расте.
Те са влюбени, спират минутите с пръсти.
Той изправя покривката с острия ръб.
За ръба на душата му вече е късно,
островърх е от спомени, носещи скръб.
Те се смеят, разменят си нежност и думи.
Той допива горчиво кафето на екс
и оставя на масата левче безшумно,
не намерил и днеска от спомени лек. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??