Anita765 (Ани Монева)
296 11769
14.02.2015 г., 22:39 ч.  

Контрасти 

  Поезия
927 0 25

 

Те са там и си милват ръцете под масата.

Той отсреща поредния вестник чете.

На небето прибират в очите окраската,

а зад вестника тихо тъгата расте.

 

Те са влюбени, спират минутите с пръсти.

Той изправя  покривката с острия ръб.

За ръба на душата му вече е късно,

островърх е от спомени, носещи скръб.

 

Те се смеят, разменят си нежност и думи.

Той допива горчиво кафето на екс

и оставя на масата левче безшумно,

не намерил и днеска от спомени лек.

 

Те остават, тъй влюбени, летни и дръзки.

Той нахлупва каскета си вън на студа,

самотата го следва и в него се плъзва.

Те – щастливи. Последно… така ги видя.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много! Браво!
  • Много истинско, Ани! Красиво и тъжно...Поздрав!
  • Боже... как си го написала само!
    откривам една нова... истинска, силно вълнуваща
    поезия, почитания, Ани..
  • Ани, благодаря за този чудесен стих! Докосваш с финес скрити струни у всекиго...Чух тъгата, как плаче!
    Желая ти творческо вдъхновение и още много разтърсващи стихове!
  • Хубав стих ...
  • Силно въздействащ елегичен стих, сътворен талантливо,
    посветен на спомена за безвъзвратно отишло си щастливо
    минало, белязало настоящето с незарастваща кървяща рана,
    от която боли толкова много, че животът се превръща в
    горчиво усилие, което почти не си струва...
    Поздрави и от мен!
  • Силно! Поздрав, Ани!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Те са влюбени
    и си милват ръцете под масата
    в старото, евтино кафене.
    Той е сам и с тъгата намята се,
    пие до дъно горчивото си кафе.
    После става, слага каскета си
    и до чашата левче оставя,
    сякаш оставя до нея небето си,
    скрило в себе си незабрава.
  • !
  • Дааа.Разчувства ме, но колелото се завърта и всички го знаем...
  • "Те са влюбени
    и си милват ръцете под масата...".
    Великолепен стих...
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • Невероятно е Ани!
    Носи толкова силна емоция!
  • "оправя ръба на покривката.

    Но ръба във душата не може."


    !!!
  • Много е хубаво! При младите е любовта, а при възрастните - спомените и снега!
  • На мен и без това малко ми трябваше и гледай какво направи... Сега ела да ми спреш дъжда... Поздравче!
  • Парещи и докосващи истини, Ани, в една картина, чудесен стих, глътна ме изцяло! Поздрав!
  • Без думи останах..
  • Развълнува ме...
  • Спеше ми се... Но... след този стих, не мисля, че скоро ще заспя!
    Мълчи ми се....
  • Равълнува ме, благодаря ти за човечния стих с великолепен финал!
  • Някога навивах крайчетата на покривките, тогава небето беше върху масата, с розови облачета и огнени залези, сега небето е незнайно къде и незнайно и аз в навитото крайче ли съм или навън.
    Разтреперваш Душите.
  • Много силно! Поздрав и от мен!
  • Не знам колко време стоях тук - то, времето, сякаш спря, но още не ми се тръгва...
Предложения
: ??:??