Денят си тръгва. Тръгваш си и ти...
А отвътре всичко ме боли.
Нощта усеща - за тебе тя тъжи...
Звездите целите потъват, обгърнати в мъгла,
а болката завива моята душа.
В мен забити като нож са твоите очи,
усмивката ти като камък ми тежи.
Тежи, че не може за мен да е тя;
тежи, че на нея не принадлежа.
Копнея аз лъжа да е това и ти да дойдеш
с идването на деня!
Като слънце да огрееш моите мечти, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up