Денят си тръгва. Тръгваш си и ти...

А отвътре всичко ме боли.

Нощта усеща - за тебе тя тъжи...

Звездите целите потъват, обгърнати в мъгла,

а болката завива моята душа.

В мен забити като нож са твоите очи,

 усмивката ти като камък ми тежи.

Тежи, че не може за мен да е тя;

тежи, че на нея  не принадлежа.

Копнея аз лъжа да е това и ти да дойдеш

с идването на деня!

Като слънце да огрееш моите мечти,

като птицата да полетим - аз и ти...

Но дали?