kathi3 (Кати Петкова)
30 23
Sep 16, 2011, 10:16 AM

Копнеж 

  Poetry » Love
759 0 4

А как отчаяно се свива малкото сърце,

душата детска как тъжи.

И ритъм как забързва, когато види те за миг поне.

Тупти немирно, блъска се в моите гърди.

Покой отдавна  не знае,

спокойствието отне му ти за миг,

за теб не спира да мечтае,

нощта раздира то със своя  вик!

Отчаяно кръвта се блъска

в стени на вени тънки и прозрачни.

И дъждът свирепо пръска,

в нощи дълги, обгърнати от сенки мрачни.

Необходимост, нужда да обичам,

както цветето вода зове.

Приеми ме, аз на себе си  приличам,

Обичай ме... за ден поне!

© Кати Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??