Bob72 (Борис Кръстев)
2 1
Dec 25, 2013, 4:36 PM

Копнеж 

  Poetry » Phylosophy
584 0 2

Посоките грешни откриваме винаги,

подскачайки леко, ловиме тъга.

А някъде, някъде, вътре на тихо,

копнеем за лято и сини цветя.

 

Докосвайки... всичко превръщаме в пепел.

От буря на буря, сковани във лед.

Душите ни мигом, премръзнали, сгушени,

достигат до края на дългия път.

 

И може би нявга, дочули за миг

тихия глас в непрогледна тъма,

ще тръгнат отново по друми, през бурени,

откривайки лято и сини цветя.

 

 

© Борис Кръстев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!!!!
  • Много много красиво!!Толкова нежно и истинско!!Разкошно стихотворение!!!!!Тъжно, но така вълнуващо!!!Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!Пожелавам ти за теб да бъде вечно лято!!!Много Весела Коледа!!!!!
Random works
: ??:??