Копнеж

25 dic 2013, 16:36

Poesía » Filosófica

583 0 2

Посоките грешни откриваме винаги,

подскачайки леко, ловиме тъга.

А някъде, някъде, вътре на тихо,

копнеем за лято и сини цветя.

Докосвайки... всичко превръщаме в пепел.

От буря на буря, сковани във лед.

Душите ни мигом, премръзнали, сгушени,

достигат до края на дългия път.

И може би нявга, дочули за миг

тихия глас в непрогледна тъма,

ще тръгнат отново по друми, през бурени,

откривайки лято и сини цветя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Bob72 (Борис Кръстев)

2013-12-25T20:58:19+02:00

Благодаря!!!!
Sevgimizi (Лора)

2013-12-25T17:46:25+02:00

Много много красиво!!Толкова нежно и истинско!!Разкошно стихотворение!!!!!Тъжно, но така вълнуващо!!!Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!Пожелавам ти за теб да бъде вечно лято!!!Много Весела Коледа!!!!!