На билото на планината няма вятър.
Няма болка, скръб и самота.
Не те тревожи тихият въпрос за смисъл
в една безкрайна светла синева.
Орлите се хранят със млади звезди,
поникнали в топлата вечер.
От пушек и шум намираш покой,
когато светът е делечен.
Какво ти трябва? Чифт обукви,
един приятел, пламнало сърце.
А утре сутрин планините
смеха ви млад ще носят на ръце.