Защо ли нощем тревожно се будя?
Душата в очакване някакво тръпне,
мисълта за бягство как да пропъдя -
пътят пред мене не ще се отдръпне,
защото ме чака нейде далече
едно момиче - добро и грижовно,
всеки неин трепет на мен е обречен
вън от властта на битието лъжовно.
Там нейде ме чакат още стаени
вълшебни мигове, приказно чудни,
изпълнени с пориви най-съкровени,
вън от моите мисли разсъдни.
Вълшебствата там са, значи съм нужен
и аз ще чакам - да дойде денят
да си тръгна оттук, просто съм длъжен
да поема скоро отново на път.
© Валентин Борисов All rights reserved.