Защо ли нощем тревожно се будя?

Душата в очакване някакво тръпне,

мисълта за бягство как да пропъдя -

пътят пред мене не ще се отдръпне,

защото ме чака нейде далече

едно момиче - добро и грижовно,

всеки неин трепет на мен е обречен

вън от властта на битието лъжовно.

Там нейде ме чакат още стаени

вълшебни мигове, приказно чудни,

изпълнени с пориви най-съкровени,

вън от моите мисли разсъдни.

Вълшебствата там са, значи съм нужен

и аз ще чакам - да дойде денят

да си тръгна оттук, просто съм длъжен

да поема скоро отново на път.