Mar 1, 2008, 7:21 PM

Копнеж за любов 

  Poetry » Love
769 0 3
Душата ми до вчера беше
открита рана, вопъл, стон.
Дали въздишка в тъмна нощ ехтеше
или сълза пак тихо се отрони, мълчешком?

Все търсех образа далечен
с красива мисъл, дума, вик.
Копнеех да е той на мен обречен,
а не мечта, която трае само кратък миг.

Днес гълъбът при мен долита
с уханно цвете, песен, стих.
Надежда носи, там, дълбоко скрита
и любовта, която дълго чаках и открих.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??