Душата ми до вчера беше
открита рана, вопъл, стон.
Дали въздишка в тъмна нощ ехтеше
или сълза пак тихо се отрони, мълчешком?
Все търсех образа далечен
с красива мисъл, дума, вик.
Копнеех да е той на мен обречен,
а не мечта, която трае само кратък миг.
Днес гълъбът при мен долита
с уханно цвете, песен, стих.
Надежда носи, там, дълбоко скрита
и любовта, която дълго чаках и открих.