Кораб "Самота" или Предизвикано вследствие
(Един стих, предизвикан от личен коментар до мен от...!
И ме извинете за наново разбудения "аромат" , но
обещавам - няма повече !)
Напуснаха последните от екипажа!
Заминаха, но с гордо вдигната глава.
Зад име "капитан" съзряха в края
несигурна, страхлива и сама душа.
Един след друг изчезваха моряците,
способни, не понесоха срама.
Низвергнати все бяха, недостойни
да плават с "височайшата" глава.
На някои със нож преряза пояса,
а други бутна лично зад кила.
Останаха си двама - той и пажът -
да управляват кораба си "Самота".
И в бурята, под черното небе,
наздравица ще вдигат само двама.
Животът и без тях ще си тече -
самотници без екипаж... Измамени.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрав и прегръдка,Петинка!
Много щастлива съм,че най-после те видях на живо,мила!!!
Прегръщам те силно! -
Гери, малко по-долу написах, че избягвам конфронтациите!
И да, до сега не обръщах внимание, но този път... този път културно и под формата на стих изрекох това, което исках да кажа.
Всичко си има граници, а моята беше нетърпимостта към обиди и хули - нещата, за които неведнъж съм апелирала да спрат.
И които не се толерират никъде, най-налко в сайт за лично творчество и то от добри творци, от чиито творби често съм се възхищавала!
Не, не мисля, че се чувства значим, поне не и заради мен и стиха ми!
Всичко случило се тук има предисловие, може би моя стих е бил последната, ЯВНА капка...
Поздрави с добри чувства!
-
Стихът наистина е много хубав. Но на мен също ми е мн. терсене, защото не бих искала способните поети да си отправят различни диалози, били те под формата на коментар или стих. Ако е за бъзици и смехории- става, но за да отговориш на някой, който те е обидил незаслужено, мисля, че той не го заслужава да си цапаш перото със злоба и яд, макар и поднесени културно. Според мен най- добрият начин да унижиш някого е като не му обръщаш внимание. А ти правиш точно обратното- караш го да се чувства значим.
-
Слънцето си тръгна, не дочака
твоето завръщане.
Брегът ли? Нашият бряг?
И се заслуша в песента на мрака
и не ни показа нашият път...
Неизживян в петите наши,
в нозете наши, в миналото наше,
оставени в морският пясък -
там, край брега... -
Аплодисменти!!!
Поздрав и усмивка за теб. -
Браво!!!
-
Търся, търся и...не намирам. Жалко, че няма иконка с ръкопляскане тук, затова - аплодисменти, Петинка!
-
Горд кораб е това! За горди хора! Харесва ми!
-
Да, тъжно е! И съжалявам за ситуацията!
Винаги съм избягвала конфронтациите, но...
стиха беше просто ПРЕДИЗВИКАН!!! -
И все пак тъжно е.
-
Силен стих!БРАВО!!!
-
Адмирации, мила!!!
Бе, много ви бива с Креми да стреляте от упор с точните думи!!!
-
Всичко е добро, когато свършва добре.
А стихът ти е много хубав.
Поздравления! -
Поздравления!Умно по Езоповски!
-
Пишеш невероятно,Петинка!!!
-
невероятен стих Петинка!
Замисли ме!
поздрав и целувка! -
,,Животът и без тях ще си тече -
самотици без екипаж... Измама!''
Е, да му мислят ТЕ!
Ние и без тях ще сме добре!
Прегръдчица от мен, Петинка!
-
попътен вятър... бих казала
-
Поздравления за този стих!!!
Страхотен е!
Дан забрая... От два месеца насам, пишеш... немам думи!
Срамота!
Обичкам те! -
Жестоката истина ,но толкова красиво си я описала...!Поздрави!
-
Много смислено...дано да се прозре!
Поздрав, макар, че ми е тъжна ситуацията, предизвикана.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Силен, истински, макар итъжен стих!