slava82 (Славка Любенова)
207 2
Dec 10, 2011, 10:32 PM

Корен 

  Poetry » Other
566 0 3

 

Колко пъти в нощите студени

като вълк ранен съм страшно вила.

Радостите,

спрели миг до мене,

скъпо и прескъпо съм платила.

Океан от сълзи съм проляла,

пила съм от чашата горчива.

И се питам:

как съм оцеляла?!

Как все пак останала съм жива?!...

Сигурно е жилав моят корен,

смукал сила, твърдост от Балкана.

Та съм с дух корав,

огнеупорен,

па макар на кръста прикована.

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??