Корен

10.12.2011 г., 22:32 ч.

Поезия » Друга

565 0 3

Колко пъти в нощите студени

като вълк ранен съм страшно вила.

Радостите,

спрели миг до мене,

скъпо и прескъпо съм платила.

Океан от сълзи съм проляла,

пила съм от чашата горчива.

И се питам:

как съм оцеляла?!

Как все пак останала съм жива?!...

Сигурно е жилав моят корен,

смукал сила, твърдост от Балкана.

Та съм с дух корав,

огнеупорен,

па макар на кръста прикована.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.