Корида
Като хинин горчи на гърлото обидата
и пръстите се свиват ядно на пестник.
Изтласкват те, като говедо, на Коридата
и вместо мъж, превръщаш се в обречен бик.
И ти безпомощно замахваш със рогата си...
Не искаш от убийците си да умреш!
Нахвърляш се към тях и към Съдбата си...
От яд като животно диво заревеш!
А публиката все хихика по трибуните,
какво, че среща края си един от тях!?
О, ще дюдюкат на борбата му маймуните, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up