Корида
Като хинин горчи на гърлото обидата
и пръстите се свиват ядно на пестник.
Изтласкват те, като говедо, на Коридата
и вместо мъж, превръщаш се в обречен бик.
И ти безпомощно замахваш със рогата си...
Не искаш от убийците си да умреш!
Нахвърляш се към тях и към Съдбата си...
От яд като животно диво заревеш!
А публиката все хихика по трибуните,
какво, че среща края си един от тях!?
О, ще дюдюкат на борбата му маймуните,
убийците му те посрещат с весел смях!...
По правилата ли е винаги Коридата!?
Защо в очите ни се хвърля прах.
Защо са вързани очите на Богинята
Темида - и до днеска не разбрах!
© Христо Славов Всички права запазени