Моето слънце ме огрява,
усмивка на уста се появява,
като небесата сини невинна -
тя поражда замечтаност силна!
Косата и е нежна като коприна,
но завинаги далеч от мен замина!
Дъждът обилно си вали навън,
мечтата ми остана само сън!
© Георги All rights reserved.