враната (Маргарита Василева)
156 5525
Jan 30, 2011, 3:56 PM

Кошерът 

  Poetry
1568 0 35

Кошер ми даде, Господи,

а аз - все към трЪвната гледам.

Сигурно за добро си го мислил -

награда, дето съм била предана.

Аз вече не съм такава, Господи.

В ума ми - кроежи за бягство.

Може времето да е виновно

... или синият мирис на сняг...

Това не е моят глас, Господи,

с който сега ти говоря.

Аз забравих,

но ти помниш звука му.

(още отпреди да ме окошарùш...

И откогато при мен идваха

звукът и миризмата на мрака,

но не и преди ти да заспиш).

Имал си промисъл сигурно, Господи,

без дом да не съм

и да бъда спокойна и пълна.

Само едно не си предвидил -

далеч от кошера

да сложиш дървото с трЪвната.

Моят смях сред листата ме вика, Господи.

Спомня ме...

А аз името си изричам,

като най-тъжната дума...

Моля те, отмени си наградата.

Не е за мен...

 

Аз съм пчелата-подрумник.

 

 

© Маргарита Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ........
  • В отговор на Тасо: Всеки в килийката си! Да, това е страшна проза!
    Прекрасен е смехът, който те "спомня", Вранчице!
    Аплодирам те, мила!
  • ... прозаични сме до хлебоедност
    и се родеем със пчелите...
    Обединяват ни килийките!


    Поздрав!
  • !!!
  • !!!
  • Дълбоко и истинско!
    Спечели ме!
  • Твоят смях...Май е време да свърне
    през листата по листа насам?
  • Честит имен ден, Маргаритке бяла!
  • Поздрав
  • Честит Празник, мила Маргарита!
    бъди здрава и щастлива...светли пролетни
    дни ти пожелавам, прегръщам те, с много обич.
  • ...Моят смях сред листата ме вика, Господи.
    Спомня ме...
    Честит Осми Март, Маргарита! Желая ти здраве и щастие !
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src="http://s17.rimg.info/4fb3fa630cb0458a4e42c5bf4b769800.gif" border="0" /></a>
  • Страхотен!
  • Защо, мускетарю?!
    / по Татьяна Шкодина /

    Очите на котка проблясват разкошно.
    Къделя прекрасни рижи коси.
    Сърцето И - диамантена шлифована брошка.
    Целувка от бога на челото стои.
    Някой би могъл да И каже: "О, мила!"
    Нищо не стана... Нека боли...
    Вятърът гони листи изстинали...
    Гаснат в небето мечтите - звезди...
    Позабравени рокли, ветрило и шапка...
    Костюмът И мъжки втора е кожа...
    Синът - кукувица... Срещите - кратки...
    Срамът я изгаря... За какво ли пък, Боже?!
    Животът игра е. Изгубиш ли - пУкни !
    На нея се случи горчивата нотка...
    Страхът към сърцето безумно е хукнал.
    Девет живота?! В душата е котка...
    Защо, мускетарю, повика палача?!
    Ръцете ти - чисти... До ешафода е тихо...
    Един от тълпата - с нелека задача
    нямата болка да вплита във стихове...
    Зем.
  • Хубаво жужиш!
  • Марго!* Поздравления, подрумниче!
  • ...още отпреди да ме окошарùш...

    И откогато при мен идваха

    звукът и миризмата на мрака,

    но не и преди ти да заспиш...

    Класа!!!

    Поздравления!!!
  • Прегръщам ви!
  • ...сламена къща, Господи... къща със сламен покрив...

    Речния Кос
  • И аз вярвам,че всяка животинка си има душица,не само хората.Но ти успяваш да си поговориш с тях,да ги разбереш,да ги направиш свои посестрими..
  • Невероятно!!!
  • Страхотен стих, Марги!
  • Настръхнах!*
  • Дъблоко и истинско!
    Свободолюбие!
  • душа на пчела.....!
  • !!!
  • знаеш, в душата си ми, мила Маргарита..
    прекрасна си, пчелице-подрумниче..
    сърдечно те, прегръщам...с обич.
  • Поздрав!Великолепен стих!
  • Хубав, оригинален стих!
  • Поздрав, Вранке, добро стихо си спретнала
  • Благодаря на Господ, че се завърна,такава, каквато те обичам!
  • ... има ли слънчев лъч, отразен по снега... има път... дори това да е най-далечната трЪвна...
    Марги...
  • Хареса ми.
  • В твоя случай : "Бог помага, но в кошер не вкарва" Свободата е в избора, и ти си го осъзнала!
    Радвам се да те видя отново, Марго!
  • и с пчелна премяна си хубава вранке
  • "Това не е моят глас, Господи,
    с който сега ти говоря.
    Аз забравих,
    но ти помниш звука му."

    Не я слушай, Господи! Синият мирис на студа я гони! И миризмата на слама и папрат от тръвната! Медена пита в душата й, е разбунила кошера! (По)друмник я пази от вятъра!
    Топлите думи спасяват от студ, не по-лошо от топлия дом, Марги!***

    С обич!
Random works
: ??:??