Кошер ми даде, Господи,
а аз - все към трЪвната гледам.
Сигурно за добро си го мислил -
награда, дето съм била предана.
Аз вече не съм такава, Господи.
В ума ми - кроежи за бягство.
Може времето да е виновно
... или синият мирис на сняг...
Това не е моят глас, Господи,
с който сега ти говоря.
Аз забравих,
но ти помниш звука му. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация