Беше нощ прекрасна.
И всичко беше чудно през деня.
Но ето, че нощта настъпи
и красотата вече умря.
Надеждата беше огромна
и сила ми даваше тя!
Все още вярвах потайно,
че хубавото ще дойде накрая.
Опитах се всичко да забравя
след болката силна и зла.
Но ето - нощта си замина
и идва вече денят,
а аз все още не спя!
Затворя ли за миг очи,
се връщам в приказните дни!
Виждам езерото тъй прекрасно
и ръка за ръка вървим Аз и Ти.
Тогава се събуждам, и крещя:
"Обичам те, мило - не ме оставяй сама!"
Плача на глас за поредна нощ
и се моля безнадеждно
ДА СВЪРШИ ТОЗИ КОШМАР!
© Мим Миме All rights reserved.