Беше нощ прекрасна.

И всичко беше чудно през деня.

Но ето, че нощта настъпи
и красотата вече умря.

Надеждата беше огромна

и сила ми даваше тя!

Все още вярвах потайно,

че хубавото ще дойде накрая.

Опитах се всичко да забравя

след болката силна и зла.

Но ето - нощта си замина

и идва вече денят,

а аз все още не спя!

Затворя ли за миг очи,

се връщам в приказните дни!

Виждам езерото тъй прекрасно

и ръка за ръка вървим Аз и Ти.

Тогава се събуждам, и крещя:

"Обичам те, мило - не ме оставяй сама!"

Плача на глас за поредна нощ

и се моля безнадеждно

ДА СВЪРШИ ТОЗИ КОШМАР!