Принуди ме с условията твои...
и впуснах се към ада в бяг метежен,
изпих подадените ми отрови,
душата вледени коктейлът снежен.
Студът започна да ме консервира
и спомените да приспива в мен,
във тежкия сумрак смъртта прозира
и всеки вик кошмарен, задушен...
Душата суха, ялова и празна,
от удари, сърцето, на решето...
картина няма... цапаница грозна,
защото в мене всичко е проклето. ...