Принуди ме с условията твои...

и впуснах се към ада в бяг метежен,

изпих подадените ми отрови,

душата вледени коктейлът снежен.

Студът започна да ме консервира

и спомените да приспива в мен,

във тежкия сумрак смъртта прозира

и всеки вик кошмарен, задушен...

Душата суха, ялова и празна,

от удари, сърцето, на решето...

картина няма... цапаница грозна,

защото в мене всичко е проклето.

Тук страшно е, където ме доведе,

къде ли е обратната пътека,

главата натежа и поглед сведе -

сънят се свърши, будя се полека...