Feb 17, 2016, 6:23 PM  

Кошмар 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Other
333 0 0
След часове среднощни размишления,
заспивам най-накрая аз,
но не за да достигна възвишения,
а да сънувам същия кошмар
И цял във пот се пак събуждам,
прекъснат по средата на съня,
отново стъпките ти чувам –
прорязват тишината на нощта
Пиян с надежда да те видя,
очи разтърквам със ръце,
но там, сред тъмнина незрима,
се крие дявол с ангелски криле

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Лаброев All rights reserved.

Random works
: ??:??