17.02.2016 г., 18:23 ч.  

Кошмар 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
330 0 0
След часове среднощни размишления,
заспивам най-накрая аз,
но не за да достигна възвишения,
а да сънувам същия кошмар
И цял във пот се пак събуждам,
прекъснат по средата на съня,
отново стъпките ти чувам –
прорязват тишината на нощта
Пиян с надежда да те видя,
очи разтърквам със ръце,
но там, сред тъмнина незрима,
се крие дявол с ангелски криле

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Лаброев Всички права запазени

Предложения
: ??:??